POSTED BY HDFASHION / April 4TH 2024

Паоло Роверси в Galliera musée de la mode de la ville de Paris

Това не е просто голяма – всъщност най-голямата – изложба на творбите на Паоло Роверси, тя е и първата му в Париж, градът, където започва кариерата му като моден фотограф през 1973 г. Изложбата беше открита в парижкия моден музей Palais Galliera. Организаторите събраха 140 фотографски произведения, включително някои, които никога не са били виждани от публиката преди, добавиха неща като списания, книги с изгледи, покани с кадри на Роверси и палароидите на фотографа. Всичко това е събрано от Силви Лекалие, главен куратор на фотографската колекция на музея. Представени заедно за първи път по случай 50-те години на Роверси във фотографията, те показват на посетителите какво се съдържа в неговото изкуство и как работи.

< /p>

По-голямата част от творбите на Роверси като цяло и в частност на тази изложба са портрети (въпреки че има и снимки на любимата му камера и едно куче, може би също негово любимо, но те също са своеобразни портрети). И благодарение на специфичния характер на работата му, по-голямата част от обектите на портретите са модели; той е работил с всички известни модни модели от последните 30 години, но рядко снима портрети на известни личности. Но дори когато снима известните модели, той никога не възпроизвежда клишетата, познати на публиката: той не представя обектите си като секси богини, кокетни момичета, андрогинни андроиди или други популярни стереотипи. В едно от интервютата си Роверси казва следното за своето изкуство, въпреки че го нарича „техника“, а не „изкуство“: „Всички имаме някаква маска на изразяване. Сбогуваш се, усмихваш се, страх те е. Опитвам се да премахна всички тези маски и малко по малко да извадя, докато остане нещо чисто. Един вид изоставяне, един вид отсъствие. Изглежда като липса, но всъщност, когато има тази празнота, мисля, че вътрешната красота излиза наяве. Това е моята техника."

Кейт Мос не изглежда като кралицата на хероиновия шик, Наталия Водянова не прилича на уплашено еленче, а Стела Тенант не прилича на Орландо на Вирджиния Улф. Това, което се случва с всички тях, е точно това, което казва Роверси: той премахва всички тези маски, докато остане само нещо чисто. Парадоксално, но това разединение, създадено от неговата камера, не увеличава дистанцията между зрителя и моделите, а я намалява, доближавайки ги до нас в тяхната човечност, с всичките им лични особености. Това е особено забележимо в серията Nudi, която започва през 1983 г. с гол портрет на Инес дьо Ла Фрессанж за Vogue Homme, заснет в разгара на кариерата й и след това продължава като негов частен проект, където той снима известни и не толкова известни модели. Винаги по един и същи начин – голи портрети в пълен размер, гледащи директно в камерата, под пряка пълна светлина без сенки, заснети в черно и бяло и след това заснети отново на 20x30 Polaroid – и този привидно отдалечаващ и обединяващ ефект има създаде специална дълбочина и изразителност. Те са събрани на изложбата в отделна стая – и това е може би най-трогателната й част, защото тези голи тела са лишени от всякаква сексуализация.

Като цяло Роверси обича да работи с фотоапарата Polaroid 8x10, филмът за който вече не се прави и фотографът, както каза, е купил всичко, което може да намери. Този фотоапарат се свързва с неговия отличителен и много разпознаваем стил, който използва цвят и светлина, за да създаде ефект на картина. И дори когато използва други камери, ефектът е налице. Мнозина са опитвали и се опитват да копират този ефект, но резултатът обикновено е нещо, което напомня за работата на AI. Оригиналният магически реализъм на Роверси може да се види в детайли на изложбата – в снимките му за Vogue France, Vogue Italia, Egoïste и Luncheon, в кампаниите му за Yohji Yamamoto, Comme des Garcons и Romeo Gigli. Работата на сценографа на изложбата Аня Мартченко, която създава няколко от характерните за нея trompe-l’œil под формата на прозорец или леко отворена врата, които излъчват светлина, подчертава използването на светлина от майстора както метафорично, така и буквално.

Но самото взаимодействие на Паоло Роверси с модата, с модните колекции, е доста уникално – той снима по начин, който го прави вторичен обект на картината, но снимките не престават да бъдат мода. Както казва самият той: „Дрехите са голяма част от модната картина. Това е голяма част от темата. Дори ако за мен всяка модна снимка е като портрет – виждам и третирам всяко изображение като портрет, на жена, мъж или момче – но дрехите винаги са там и те могат да направят тълкуването на изображението много по-трудно.“