Аззедин Алая: Преразглеждане на колекцията Couture от 2003 г. в изложба

2003 година е определяща както за Азедин Алая, така и за историята на модата. На 23 януари, след единадесет години мълчание, той се завръща на сцената на висшата мода. През 1980-те години на миналия век, прочут като „Кралят на извивките“, Алая превзема модния свят, създавайки дрехи, които сякаш възвеличават женското тяло. И все пак през 1990-те години на миналия век, сред царуването на минимализма и комерсиализма, той избира да се отдръпне. В тишината на ателието си той слуша не шума на модата, а ритъма на ножиците, които режат остро, и дъха на самата тъкан. От тази тишина се появява един чудотворен момент: колекцията от висша мода от 2003 г.

Тази историческа глава сега отново е под светлините на прожекторите в изложбата „Азедин Алайя, на скулптурното мълчание - колекцията Couture 2003“, проведена от 12 септември до 16 ноември 2025 г. във фондация „Азедин Алайя“. Курирана от Карла Соцани, Джо Маккена и Оливие Сайяр - три фигури, дълбоко вдъхновени от естетиката на Алайя - изложбата се провежда под същия стъклен покрив, който е приютявал оригиналната презентация. В това светло пространство около тридесет архивни експоната дишат отново.

Якета и рединготи се освобождават от сковаността на правите линии, преминавайки към коси кройки. Дънковите поли превръщат твърдата материя в нещо леко като перце, докато муселинът се носи деликатно като самото дихание. Опростената рокля с цип извиква монашеска сдържаност, но мистериозно разкрива женското тяло. Крокодил в черно и бяло очертава внушителни силуети; ризи цъфтят в лилиево бяло; бродерията блести, сякаш поглъща светлина. Тези произведения не въплъщават демонстрация на виртуозност, а безмилостно усъвършенстване на „невидимата техника“ – чиста отдаденост на изкуството на изработката на дрехи.

Филмът и фотографията обогатяват изложбата. В кадрите от оригиналното шоу, поезията на Жак Превер, гласът на Арлети и песните на Жулиет Греко съпътстват спокойните походки на моделите, като всяка дреха получава нова светлина с всяка стъпка. Филмът на Клаудио дел Рио „Afo mon bébé“, заснет през очите на любимото куче на Алая, предлага интимна перспектива зад кулисите – улавяйки тишината, фокуса и майсторството в най-чистата им форма. На втория етаж, никога досега не показвани черно-бели фотографии на Брус Вебер, първоначално поръчани за Vogue Italia през 2003 г., разкриват дрехи, които не завладяват тялото, а по-скоро нежно проследяват контурите му, извличайки тиха нова женственост. 

През 2003 г. публиката избухна в овации. Аплодисментите гръмнаха, но самият Алайя не се появи. За него никога не е било важно зрелище – дрехите, светещи в тишина, говореха. Именно тази стойка беше същността на неговата естетика. „Като дрехи, независимо от материала или предназначението, всички заслужават еднакво уважение“, отбеляза веднъж Алайя. В тази изложба всяко произведение – независимо дали е от висша мода или прет-а-порте – блести като „скулптурен момент“, вечен и самодостатъчен.

Повече от двадесет години след този незабравим ден, дрехите отново стоят под стъкления покрив, изваяни в тишина, задавайки ни въпрос, който отеква във времето: Може ли модата наистина да ни прегърне отвъд ограниченията на времето?

С любезното съдействие на: Фондация „Алая“ 

Текст: Ели Иноуе